Когато мигранти станат антимигранти

jaafar-abdul-karimКакво мисли арабската общност във Великобритания за резултата от референдума за Brexit? Точно това исках да разбера и поех към Лондон. Опитах се да разговарям с възможно повече хора, за да добия реално впечатление. Това, което чух там, ме изненада и разгневи.

Отново и отново британски граждани с арабски корени ми казваха, че сега във Великобритания имало прекалено много мигранти и чужденци, предимно от Източна Европа. Ето защо събеседниците ми вкупом гласували за Brexit.

Учуден питам: „Та вие самите сте дошли тук като чужденци и сте от мигрантско потекло.”

Това било нещо съвсем друго, беше отговорът. В крайна сметка сега били британци. Освен това арабите бягали от държавите си, тъй като там бушувала война. На източноевропейците им било добре в техните страни. Разликата била огромна.

epa04838077 Commuters queue for buses at Victoria Station in London, Britain, 09 July 2015. Tube workers across the capital are on strike action. No underground trains are operating in the capital causing travel chaos for millions of London commuters. EPA/ANDY RAIN

Хора, които сами са пристигнали в чужда страна с молба за помощ, демонстрират отвратителен и откровен расизъм спрямо други, които споделят същата съдба. Мигранти стават антимитранти!

Може и да е вярно, че на мнозина от тях не им е било лесно и сега се опасяват, че ще загубят завоюваната си сигурност. Но има нещо гнило в поведението им – то е изключително егоистично:

„Аз съм добре, за другите ми е все едно.”

Не мога да го разбера. Не би ли следвало хора, които са имали подобна съдба, да демонстрират симпатия и съчувствие към мигрантите?

Мисля, че твърде много знам за арабските мигранти, тъй като сам съм германски гражданин от арабско потекло и професията ми е такава, че говоря с тези хора. Далеч съм от мисълта да обобщавам. Не искам да го правя като журналист и водещ на предаването Shabab Talk (младежко предаване, излъчвано по „Дойче веле” на арабски – б.р.). Но това, което преживях в Лондон, е сходно с онова, което винаги ми е правило впечатление при разговорите ми с мигранти в студиото и с араби в техните страни. Отсега знам, колко много хора, предимно мигранти, ще критикуват публикацията ми и какво ще напишат във фейсбук:

„Да, но и европейците са расисти.”

Едното не оправдава другото. Расизъм и нетолерантност винаги са погрешни, все едно кой изрича нещо подобно.

Многократно съм чувал в общежития за бежанци в Берлин: „Тук сме настанени с хора, които идват от Афганистан или Мали. Не искаме да имаме нищо общо с тях.”

Един сириец каза: „Какво мислиш, че сме от Сомалия ли?”

Египтянин в Лондон ми обясни, че източноевропейците щели да отнемат всичките работни места. Самият той пристигнал във Великобритания, за да си намери работа и сега работел като шофьор.

Бях и в Йордания. Много палестинци, които са пристигнали там като бежанци, днес казват: „Не искаме повече никакви сирийски бежанци в Йордания.”

Да спомена и няколко сирийци, които преди години са пристигнали в Германия, които пред мен изрекоха: „Германия не бива повече да приема сирийци!”

В Ливан непрестанно чуваш:

„Каква е тази работа с всичките тези сирийци?”

Изглежда ливанците са забравили, че имаха гражданска война в собствената си страна и търсеха спасение из целия свят.

Класифициране според религия, цвят на кожата, етнос или произход е точно причината, поради коята положението в арабските държави е такова, каквото е! Мнозина са принудени да бягат.

Много араби описват идентичността си чрез принадлежността към нация или религия. При това всички ние сме просто хора. Човешките права са общовалидни, така е в една правова държава! Но мнозина не познават този принцип, тъй като в държавите им той не съществува. През 2012 г. Европейският съюз беше отличен с Нобелова награда за мир заради ангажираността му за мир, помирение, демокрация и човешки права в Европа. В това е огромният шанс да се гледа на света по друг начин: да се подчертае толерантността, онова, което обединява и съвместното съжителство.

Точно мигрантите никога не трябва да забравят, колко е било важно за тях да срещнат толерантност. Намирам за напълно погрешно да не си толерантен към други, когато сам си се нуждаел от толерантност или пък твоите деца и внуци – сега или в бъдеще. Точно тези хора би трябвало да знаят какво е да си дискриминиран. Разочарован съм, когато сега тези хора, които се чувстват сигурни, не симпатизират на други, които са напуснали домовете си, всичко са изоставили и са поели рискования път към ново начало.

Това, което ни е нужно, е солидарност и разбиране, предимно от мигрант към мигрант.

—-

* Джафар Абдул Карим е известен германски журналист и водещ на предаването Shabab Talk, излъчвано по „Дойче веле” на арабски. Карим е роден през 1981 г. в Либерия в семейство на ливанци. Израства в Швейцария, следва в Дрезден, Лион, Лондон и Берлин, където в момента живее. Журналистът публикува свои текстове в реномирани издания, включително в „Ди Цайт”, откъдето препечатваме публикацията му.

Източник: clubz.bg