Как да пратя пари през граница

zx620y348_2721582 Класическите банкови и небанкови преводи предлгат удобство на висока цена, но новите услуги за трансфери все повече убиват този модел

Изпращането на пари в чужбина не би следвало да е нещо сложно и скъпо в XXI век, когато с едно натискане на копче може да изпратите до другия край на света и напълно безплатно цялото творчество на Шекспир и Достоевски в рамките на няколко секунди. А съвременните пари не са нещо по-различно – информация. Темата е особено важна за България, тъй като тя е сред страните в ЕС, които получават най-голям дял от БВП от чужбина под формата на т.нар. емигрантски преводи. Трансферите от работещи в чужбина българи са близо 900 млн. евро за миналата година, което прави над 2% от икономиката на страната ни. Като това са само официалните данни на БНБ, докато реално сумата по някои оценки е поне с 30% по-голяма. Реално обаче как да се направи удобен и евтин паричен трансфер си се оказва сложна задача, изискваща собствено проучване.

Банките и техните такси

Цената на извършването на международен банков превод от българска банка започва от минимум 15 евро и може да достигне три пъти повече, което е значителна сума, когато пращате по-малко пари накуп. Освен това немалък брой от основните банки у нас налагат такса на средства, които са ви били пратени от чужбина. Така например Уникредит Булбанк таксува входящите преводи с 0.1% (минимум 7 евро), Райфайзен банк с 0.07% (поне 5 евро), а Пощенска банка с 0.1% (минимум 10 евро) – това прави между 120 и 60 евро на година, ако ежемесечно получавате пари от чужбина. Каква е причината за това и как можем да избегнем този разход?

Кога ще ни стигнат американците

В САЩ например има много мобилни приложения за трансфер на средства като Venmo, Dwolla и Google Wallet, които таксуват по-малко от долар на превод. Лошата новина е, че те не са активни в Европа. Добрата новина е, че основната причина за това е, че в САЩ липсва нещо, с което Европейският съюз може да се похвали – SEPA – единна евро платежна система, с която всички банкови преводи стават бързо и евтино. В САЩ например само от щат в щат таксата за превод може да достигне 50 долара, а за междуграничен трансфер – още по-скъпо. В същото време с модерното онлайн банкиране и съответните мобилни приложения европейските банки не оставят много място за конкуренция от стартиращи приложения. Проблемът обаче е, че SEPA е задължителна единствено за членовете на еврозоната. Въпреки това много банки в страни като Великобритания, Чехия и Швеция например вече я използват, за да предоставят по-добра услуга на клиентите си.

А как е в реалност

Това все още не важи за българските им колеги, въпреки че чисто технически те са включени в системата. По всичко изглежда, че местните банки ще започнат да използват масово системата чак когато настъпи крайният срок, определен от ЕС за това. А за щастие от тази дата вече ни делят само месеци – 31 октомври тази година. Дотогава, тъй като явно няма сериозен пазарен натиск от страна на потребителите, много от тях продължават да използват по-старата система за междугранични преводи SWIFT, която е по-скъпа и по-бавна. Някои банки имат партньорски договори – например Групата Уникредит позволява да теглите на техен банкомат без такса навсякъде в Европа – това включва Италия, Германия, Украйна и т.н., а преводите между Volksbank и ЦКБ са без такса. Но извън тези редки изключения нещата не са много приятни – например превод в рамките на един ден през мобилното приложение на Райфайзен банк до Германия би ви струвал 59 евро и 50 евро с Банка ДСК, докато с приложението на Уникредит примерно такава опция въобще не е налична. От големите български банки единствено ПИБ има специална такса за по-малките суми – преводите до 500 евро се таксуват с 2 евро. Ето защо въпреки удобството да се ползва директно банковата сметка, вместо да се ползват допълнителни услуги, не е зле да се видят и алтернативите.

Цената на скоростта и удобството

По-бързата алтернатива на банковия превод са специализираните дружества за парични трансфери като Moneygram и Western Union, които в крак с модата вече имат и мобилни приложения. При тях парите могат да се изтеглят до няколко часа. Това става на най-разнообразни места – както в банкови клонове, пощенски офиси, а все по-често и при магазини, каси за плащане на комунални сметки и други офлайн места. Цялота това удобство обаче има още по-висока цена в сравнение с тази на банковите преводи (виж графиката). Плюс това комисионата не е единственото нещо, което може да ви се наложи да платите. Много често разликата във валутния курс е чувствителна. Тя може да достигне 7% по-неизгодна от официалния фиксинг на БНБ. Подобна услуга предлага и системата за разплащания Easy Pay, чието дружество за междугранични преводи се казва Fexopay. То пък от своя страна използва системата на Small World от магазини или други сходни обекти в чужбина, през които да се изпращат или получават пари.

Система с традиции

Една от работещите и за Европа системи за електронни разплащания е PayРal, която отдавна са се е утвърдила на пазара. Когато пращате пари е необходимо човекът, който ги получава да има акаунт в системата. Таксата тук е 3.4% от сумата плюс 0.35, ако се “дръпват” пари директно от дебитна или кредитна карта. Другият вариант е да регистрирате и да верифицирате карта, от която да прехвърлите пари в PayPal сметката си. Прехвърлянето на сума от тази сметка в сметка на друг абонат на системата е безплатно. За да изтеглите парите обаче, трябва да ги прехвърлите обратно в банкова сметка, като това се таксува с 2 евро. Целият този процес не се случва мигновено и може да ви забави с 2-3 дни. Другият вариант е прехвърлените пари да си стоят на сметката в PayPal и чрез тях да извършвате плащания за стоки. Допълнително удобството е, че в профила ви остава ясна следа кога и колко пари сте пращали, което улеснява домашното счетоводство. Другото улеснение е, че системата има мобилно приложение и може да правите всичко това в движение.

Скайпът на преводите

Сравнително по-нов начин за превеждане на пари през граница е естонската система Transferwise, разработена от екипа, създал Skype. Системата работи на принципа на торент тракерите и значително подбива банковите такси, въпреки че използват банковата система за основа. Това е възможно, тъй като 200-те евро, които ваш роднина иска да ви прати от Германия например, отиват в сметка в немска банка, от която се плащат преводи, наредени за Германия. А вие получавате парите си от сметка в България, която се захранва от хора, които искат да пратят пари в чужбина. Реално отново се използват банкови преводи, но трикът е, че нито един от тях не е международен и следователно разходите падат. Освен това компанията дава курс, много близък до установения от БНБ – 1.9557 лв. за евро, което е по-малко от 0.1% отклонение. Методът обаче не може да се използва в спешност, тъй като включва по-дълъг процес по регистрация, верификация, а и самото захранване на сметката отнема 2-4 работни дни. При регулярни по-малки преводи обаче тази система доказва своите ползи.

Българската следа

Един български стартъп от миналата година също се опитва да намери мястото си на пазара. Става дума за Cashwave, който вместо кеш обаче праща от чужбина ваучери за използване в хранителни и други магазини у нас. Той изглежда таргетира изпращането на пари на по-възрастни хора, тъй като се взема на място от клон на Български пощи, които са близо 3000 на брой в 2500 населени места в страната. Таксата за издаването е ниска – 3.60 лв. независимо от стойността на ваучера, тъй като основните разходи се плащат от компаниите, в които се харчат въпросните пари. Изпращането на парите може да се извърши през дебитна или кредитна карта безплатно, а също така и през PayPal срещу 5 лв. на всеки 400 лв.

Източник: Capital.bg