Грипен вирус се лекува с противогрипни, не с антибиотици

0476374001392930710_16466_600x458
д-р Ангел Кунчев – Главен държавен здравен инспектор

Д-р Ангел Кунчев: Грипен вирус се лекува с противогрипни лекарства, не с антибиотици

През тази година грипът удари доста тежко България и доведе дори до обявяване на епидемии в много области в страната. Дали коварната болест затихва, какви са особеностите, кои лекарства са ефективни и можем ли да се предпазим от грип – за всичко това разговаряме с главния държавен здравен инспектор и вирусолог д-р Ангел Кунчев.

– Д-р Кунчев, можем ли да кажем, че грипът за тази година вече приключи?

Обобщено може да се каже, че епидемичен пик няма да има и че болестта затихва. Вече трета седмица отчитаме спад на заболеваемостта във всички области – при едни той започна по-рано, при други по-късно. Пикът през тази година беше в края на януари – сега са налице няколко области с малко по-висока заболеваемост като Ловеч, Смолян, Габрово, Стара Загора, Силистра. Причината е, че тези области като цяло по-късно бяха засегнати от вълната или тя се проточи малко повече при тях, но дори там не можем да говорим за епидемични стойности – просто те са малко по-високи от средната в момента за страната.

– Какви бяха по-характерните особености на грипа през тази зима?

За разлика от друг път, сега можем да говорим за характерни особености. Ако говорим като време, изненада нямаше – краят на януари и началото на февруари. Като интензитет грипната вълна беше два до два и половина пъти по-силна, отколкото преди година. Такива епидемии имаше последно 2009-та и 2011 година. През миналата година в най-критичните моменти заболеваемостта достигаше до 130 болни на 10 хил. души, докато през тази година говорим за 235-240 болни на 10 хил. души. Като щамове се сбъда прогнозата на Световната здравна организация (СЗО) – AH1N1 „Калифорния”, AH3N2 „Виктория” и един тип B – „Масачузетс”. Тези щамове бяха включени в противогрипните ваксини. „Калифорния” беше най-ясно изразен – този щам е по-известен като свински грип, който се появи през 2009 година, когато СЗО обяви пандемия. Именно затова станахме свидетели на интензивна епидемия, с по-висока заболеваемост на по-млади хора, в някои случаи с тежки последици. Много вероятно е и починалият депутат от БСП Димчо Михалевски да е боледувал точно от AH1N1.

За да се разбере ефекта на такива лекарства, е много важно да сме наясно какви са инфекциите, които могат да поразят човешкия организъм. Те са три вида – бактериални, вирусни и гъбични. Грипът спада към вирусните инфекциите. Навремето хората са познавали най-добре бактериалните инфекции, които се лекуват най-успешно с антибиотици и именно затова е останал навикът да се обръщаме към антибиотици. При вирусите обаче антибиотиците нямат абсолютно никакво значение и никакъв ефект – това че в България продължаваме да лекуваме грип с антибиотици показва само ниския професионализъм на този, който го прави. Единствените вещества, които оказват директно влияние върху вируса, са антивирусните средства. Те са две групи – амантадиновите производни и невраминидазните инхибитори. За съжаление при първата група все повече грипни щамове развиват устойчивост, но при втората група нещата, за щастие, не стоят така. Невраминидазните инхибитори подтискат невраминидазата при грипа и не му позволяват да разруши бактериалната среда, да навлезе в организма и да се развие. При неваминидазните инхибитори говорим за две вещества – озелтамивир (Tamiflu) и занамивир (Relenza), които единствено влияят на грип. Тези вещества са направо вълшебни – ако се приемат в първите 24 часа, аз съм ги пил, на децата си съм ги давал. След  48 часа ефектът рязко пада и не помагат.

– Според Вас дали Tamiflu се появи специално заради пандемията от свински грип преди 2009 година?

Не, може би две-три години по-рано. Беше познато, но след като се появи пандемията производството се ориентира в насока задоволяване на търсенето.  А по отношение на ваксините тогава подсигуряване имаше, но представете си, че пандемията се беше развила както очакваше СЗО. Германия по това време взе толкова ваксини, че можеше да обхване 115% от населението си, а ние имахме за 3% – първо, че беше доста късно за по-добра реакция, заразата тогава се разви бързо и второ – бяхме изтикани от по-богатите държави назад в опашката по отношение на купуването на ваксини.

– Можем ли да използваме озелтамивир и занамивир за превенция?

Възможно е, но аз не го препоръчвам. Кога ще започнеш превенция – ако живееш с някого и той е болен от грип и ти се изкиха в лицето, можеш да започнеш, но в нормалния живот, при нормалното ежедневие просто няма как – пресилено е.

– Препоръчвате ли като превенция да се използват противогрипни ваксини?

Абсолютно – ако има нещо, което може да ни осигури някаква гаранция, че няма да развием усложнения при грип, това е противогрипната ваксина. Много е важно да се подчертае, че ваксината не означава 100% гаранция, че няма да се разболеете – тя е над 90% гаранция, че не бихте развили усложнения вследствие на прекаран грип. В България няма случай на ваксиниран, който да развие някакво усложнение и да почине. Лошото е, че хората очакват, че като се ваксинират в края на септември, цяла зима са неуязвими – е няма такъв филм. Преди грип минават респираторни вълни от други вируси – извън трите, които казах по-горе и тогава няма как ваксината да действа.

– Има ли вече някакви прогнози какво да очакваме от грипа догодина?

Ако има нещо сигурно за грипа, то е, че нищо не е сигурно и винаги ни изненадва и нищо не е сигурно. Например през тази година аз лично не съм очаквал, че пак свинският грип ще доминира. Той върлуваше преди три-четири години, така че логично беше да дойде друг щам.

– Има ли някаква официална статистика за това колко души през тази година са починали заради грип?

Не и никой не може да каже на 100%. Обикновено като причина за смърт се пишат други причини. За да се напише причина „грип”, трябва да има вирусологично изследване, да е доказано, но по време на грипна епидемия, когато говорим за вируси грипният е най-мощен и потиска всички други. Така че при смъртни случаи с голяма сигурност можем да говорим за грип, но за доказателство си трябват изследвания.

– И накрая – народното поверие гласи, че алкохолът помага срещу болести. Съществуват ли някакви научни доказателства в това отношение?

Разбира се. Алкохолът е много мощен дезинфектант, а вирусите са изключително чувствителни при третиране с алкохол. Няма обаче как медицински, научно обосновано да се поддържа такава алкохолна среда, такова алкохолно ниво в носоглътката, че да се убиват гарантирано вирусите. Ако има как, ще има ефект, но няма. Спомням си преди години имах случай в едно димитровградско село – Брод. Там бяха правили помен, със супа и бяха чукнали едно домашно яйце в нея, но в него е имало салмонела. Заради топлината токсинът е бил на много високо ниво, а от супата са яли и баби, и дядовци. Четири баби починаха, но нито един от дядовците – защото преди това са глътнали ракийка и в стомаха алкохолът е неутрализирал салмонелата. По време на епидемия ние препоръчваме за дезинфектант мокри кърпички, защото в тях има алкохол, но подчертавам, че 100% гаранция няма. Грипът се предава твърде лесно и например носенето на хартиени маски е пълна смехория – тя почва да пропуска вируси още на 15-тата минута. Затова и 100% превенция за да не хванеш грип няма кой да препоръча.

 

Интервю на Ивайло Ачев
Източник: actualno.com